Ако поставим един до друг сънищата на петдесетгодишен човек и изчислим времетраенето им, ще установим, че той е сънувал в продължение на пет години. Пет години! Ще рече, около 1800 дни или 45,000 часа...

Този дълъг нощен живот протича извън времето и пространството. И все пак сънуващият действа - той лети, рее се, плува, дирижира оркестри, носи се в небето напълно естествено и усеща всичко това като истинско. Пътува във времето - връща се към детството си, мъртвите възкръсват и му говорят. Около него се разнасят гласове, понякога му се явяват кошмари. Съществува следователно нещо като втори свят, паралелен на дневния.

Често обаче, когато се събудим, сънищата, колкото и да са били ярки, завинаги се изличават от паметта ни или поне така ни се струва. Къде са отишли?
Още малко статистика: ние спим през около една трета от съществуването си и една четвърт от това време е населено със съновидения.

Нищо не е по-лично от съня. Той е съкровен акт, в него сме напълно разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да контролираме този процес - сънят не е наше дело. Нямаме заслуга за него и не носим никаква отговорност нито когато е прекрасен, нито когато е ужасяващ. Сънят ни увлича но своите пътища, които следваме, без да се противим.

И все пак не е ли той плод на наша тайна инициатива, не сме ли най-откровени, когато сънуваме?

Истината за нас ни се явява в сенките на нощта. А със зората възкръсват представленията, постановките, привидното, социалната игра, неискреното поведение. Тогава загърбваме простотата на битието. Затова е толкова важно да не скъсваме със сънищата и да се опитаме да открием какво означават.

Лъжа или истина?

Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъдат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си кажем, че всичко, което вършим, има значение и че всичко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили.

Няма сън, който да не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания, скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Сънят често има огромно значение, защото ни показва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните си измерения.

Изследванията върху сънищата, опитите да им се намери обяснение, доведоха до появата на многобройни „съновници", но и породиха психологията на дълбинното, развита от авторитетни учени, чийто списък е твърде дълъг и от които ще споменем само две възлови фигури - Фройд и Юнг.

Според Зигмунд Фройд...

Човек не избира съдбата си - животът на Фройд е бил обратно пропорционален на гения му. Физическите и душевните страдания не го отминават. Загубва двамата си синове през войната от 1914 г. Заболява от рак на гърлото. Но продължава работата си, поддържан от жаждата си за знания, от предаността си към пациентите и от огромната любов, която носи в себе си.

През целия си живот е обект на злостни атаки. Защото този човек за пръв път в историята открива и се осмелява да разбули тайните сили, движещи човешкото същество, като същевременно прилага своите открития и към себе си.

Фройд говори ясно и научно за изтласкването, за сексуалните табута при децата и възрастните. Позволява си - по онова време!? - да развее като знаме прословутия едипов комплекс, тази вечна пружина на човешкия живот...

Ученият обикновено разглежда личните и сексуалните основи на индивида. За него сънят отразява неразрешени (или зле разрешени) конфликти от детството, изкарва на бял свят различни изтласквания, разкрива непризнати и често неосъзнати желания.

С Юнг методът на тълкуване на сънищата значително се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да "асоциира" свободно, Юнг въвежда сътрудничеството с психолога. Аналитикът вече задава въпроси. Така асоциациите се свеждат до най-основните, след което биват "разширявани".

Ако даден образ от съня изглежда важен, сънувалият се връща на него, после преминава на друг. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече от пациента си. Така че става дума за тълкуване с обединени усилия.

Фройд би казал: "Разсъждавайте свободно по тази или онази част от съня." Юнг би попитал: "Какво буди у вас това или онова? За какво ви напомня еди-кое си?"
Така символът от съня се превръща в начало, а не във финал.

Кой тълкува най-добре?

Въпреки многото теории и концепции формирани уж в помощ на сънувашите, никой освен тях самите, не може да се справи по-точно и вярно с тази нелека и финна материя. А това е защото в сънишата винаги присъства едно правило, независимо какви са, кой и кога ги сънува или какво изразяват.СЪНЩАТА ВИНАГИ СА СИМВОЛИЧНИ!

Нашето подъзнание притежава уникалната способност да ни предава важна за нас информация, посредством значими именно за нас самите, и за никой друг неща. Неща, които са се превърнали за нас в СИМВОЛИ. Дори и най-изявения специалист в областта не е в състояние дори бегло да разкрие посланието вплетено в съня на даден човек, ако не го познава като личност и не знае нищо за него, за важните събиятия в живота му, за ценностната му система и какво му е повлияло.

Така че, ние сме тези, които най -добре можем да предугадим какво се опитва да ни подскаже нащето неосъзнато. Единсвеното което трябва да направим, когато ни се присъни някое "голямо съновидение" (под "голямо" се има предвид , когато ние самите го усещаме като такова), е да се опитаме да си споминм колкото се може повече детайли от него, и символ на какво са те за нас.

Място, на което сме били със специален за нас човек, или предмет, който се е превърнал за нас в символ на успех, или радост или духовен подем. Може би това място е безлюдяло, опустяло или разрушено в съня ни? Е тогава най-добре да обърнем внимание на взаимоотношенията ни с този човек,в чийто символ се е превърнало то.Или той има нужда от нас?Всичко е в нашите ръце.

Сънят е послание от нас за нас и най- естественото нещо е да можем да го разкодираме без усилия.

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им драматични последици.

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огромен компютър - нашето подсъзнание.

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си, но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ.

Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.

Можем все пак да си припомним голяма част от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.

Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки" между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли струва да се поспре на тях?

Сподели в :